Битка по пътя

Пресичането на улиците (особено в столицата) вече се категоризира като екстремен спорт. Заставам на тротоара срещу светофара, а той – зеленият цвят упорито ме примамва: „Хайде, миличко, премини де! Довери ми се, гарантирам оцеляването ти. Тези минути са само твои. В момента ти си господар на уличното двицение!: Вероятно и ти като мен, скъпи пешеходецо, затрогнат от любезната покана, тръгваш по зелената следа на предимството.

И точно тогава ребром до крехкото ти тяло, събсем неочаквано, сякаш дошъл от небитието, се сурва тръпнещо-изнервен, заплашително-неспокоен, огромен черен джип, по-обемен и от пирамидата на Хеопс.

На прибежки хукваш към отсрещния тророар, но това още повече го изнервя. Червеният цвят срещу му го подлудява. Някакъв си светофар и някакъв си тътрещ се пешеходец се опитва да спре маниакалния му маниер на шофиране, наречен „Полета на богаташа“. „Кой си ти бе плазмодий, такъв! Как смееш да заставаш на пътя ми“ – пени се бабаитът. Тъмните му очила не могат да прикрият високомерието, стъпило върху пирамидата пари, всъщност изсмукани до последната стотинка от кротките пешеходци…



Бе, какъв ти зелен цвят ще го спре! Освен това цяла „зебра“ се е проснала напреки. Джип респект от зебри няма – завчера се е прибрал от африканско сафари. Той от лъвове страх няма, със зебри ще го плашат!…