Kliuki.info » Прекрасно

Станка Златева взе медал по борба в Дания

admin — Sat, 26 Sep 2009 21:01:49 +0000

Станка Златева донесе първото отличие за България на световното първенство по борба в Дания. Тя спечели бронзов медал в категория до 74 килограма.
Златева донесе първия златен медал след като в спора за бронзовото отличие надви Светлана Саенко (Украйна) с 2:0 части (1:0, 1:0).
Златева бе много стабилна и в двете части, като не остави никакъв шанс на украинката, която е медалстка от големи първенства. И двете части българката спечели по идентичен начин, като след влизане в краката вземаше по една точка. Така Златева зае третото място и откри сметката за отличия на българския отбор в Хернинг, но изпусна титлата.
Станка Златева стартира с две победи – над Али Бернар (САЩ) с 2:0 части (2:0, 3:0) и Онихева Акуфо (Канада) с 2:0 части (1:0, 1:1), но на четвъртфиналите отстъпи на Сяоцин Цин (Китай) с 1:2 части (1:0, 0:1, 0:1).
Все пак в репешажите възпитаничката на треньора Симеон Щерев надви Дина Иванова (Азербайджан) с 2:1 части (2:5, 4:2, 4:0), а след това се пребори успешно за бронзовото отличие.
Станка Златева обаче изпусна възможността да спечели четвърта поредна световна титла. Тя е три пъти световна шампионка – Гуанджоу 2006, Азербайджан 2007 и Токио 2008 и четири пъти европейска шампионка – Москва 2006, Тампере 2008, София 2007 и Вилнюс 2009, както и сребърна медалистка от Олимпийските игри в Пекин 2008.

Гранд Хотел Димят

admin — Wed, 23 Sep 2009 10:07:12 +0000

Най-новият петзвезден хотел у нас Гранд Хотел Димят отвори врати във Варна в присъствието на над 300 гости. Внушителният му остъклен корпус се издига на емблематично за града място, където в края на XIX в. Българско акционернодружество „Грозд“ създавамодерназа времето си винарска изба. Малко по-късно тя е наета от Лозаро-винарскакооперация“Димят“. Допреди пет години на същото място се намираше един от наи-прочутите варненски ресторанти, собственост на не по-малко прочутия ресторантьор /а вече и хотелиер/ Димитър Лефтеров, председател на Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантъорите. Актрисата Цветана Манева, която дойде на откриването със съпруга си Явор Милушев, поздрави собственика за смелото му начинание, възлязло на 10,5 млн. евро. Стеклите се от цялата страна представители на туристическия бранш използваха възможността да се запознаят със зам – министъра, отговарящ за туризма – Иво Маринов, който се появи публично за първи път след назначаването му на поста.

Крушунските водопади (Маарата)

admin — Wed, 12 Aug 2009 15:51:20 +0000

Крушунските водопади (Маарата) се намират до село Крушуна, община Летница, област Ловеч. Това е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове.

За удобство на туристите е изградена еко-пътека по която човек може с часове да се любува на изящната картина, вдъхновен от кристалната вода на водопадите и свежо-зелената растителност на околността.

Първото впечатление, с което може да остане всеки посетител е, че това място е като от филм за някакъв екзотичен остров. Стичащата се вода по скалите сякаш носи някакво приключение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют.

Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

В района са изградени много екопътеки, които Ви водят до местните забележителности. Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато.

Белоградчишките скали

admin — Thu, 06 Aug 2009 20:04:01 +0000

Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Мотото на Белоградчишките скали е „Тези скали изглеждат сякаш са докоснати от Господ“.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.

На изток е Фалковската група, в която се включват: Момина скала (формата й наподобява глава на момиче), Пчелен камък, (която е убежище на диви пчели), Орлов камък, Боров камък.

Централната група се извисява над град Белоградчик. В нея се включват: Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата (наречена е така, защото при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица).

Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва: Близнаците, Магаза, Борич

Белоградчишки скали се изкачиха на второ място в световната класация за новите седем природни чудеса на света. Така те задминаха световноизвестния Гранд каньон в Северна Америка. Пред българският природен феномен в категорията „Пещери, скални образование и долини“ засега е единствено Дяволският град в Сърбия.

Белоградчишките скали се състезават в категория пещери, скални образувания и пещери заедно с още 12 обекта от Европа, сред които планината Олимп, езерото Балатон, вулканът Везувий.

Впечатляваща постройка

admin — Thu, 06 Aug 2009 19:52:51 +0000

Операта в Сидни е проектирана от датския архитект Йорн Утсон и е построена между 1958 и 1973 година. Архитектурният комплексзаема площ от 1,8 хектара и е поддържан от 580 бетонни опорни колони, набити дълбоко в земята. Разполага с повече от 1000 помещения, които включват театрални зали, студия и концертни зали, използвани за оперни, танцови, театрални и всевъзможни видови музикални представления. Основната концертна зала побира повече от 2500 зрители.

По време на строителството на Операта трябвало да бъдат преодолени множество технологични проблеми. Обществените дебати, свързани с дизайна й, придобили разгорещен характер. Сега повечето хора са съгласни, че сградата е една от архитектурните ценности на нашето време.