Шапкарката от Букурещ

Летиция Мендоза, една избягала от затвора шивачка в Букурещ, идва в София и започва работа като моделистка на „Леге“. Била прекрасна шивачка, но обичала да си пооткрадва от богатите си любовници. Бъркала в джобовете им и задигала портмонета, портфейли, кесии. Малък недостатък, но законът е безпощаден.

В София тя дава клетва пред себе си – никога вече да не посяга на кесиите на клиентите си, да посяга само към сърцата им. И става едновременно любовница на девет богати българи вдовци. „Води“ ги на „абонаментна система“, по строго спазван списък – по часове. И нито един не знае, че тя е любовница и на друг. „Сакън, да не си казал нещо, мили, да не си споменал някъде! Иначе, ако узная, че си се разбъбрил, ще те зарежа! И никога вече не ще пристъпя прага ти!“ – заклева всеки любовник поотделно. Мъжете и обещават и спазват думата си. Тъй, хубавата румънка Летиция става първата организаторка на „кооперативна любов“ – по списък…

Тя посторила до магазина си стаичка. Обзавежда я с вита, виенска мебел, украсява я с картини на голи, хубави жени и… почва да кани там банкери, висши чиновници, офицери и лекари, адвокати. Клиентелата и расте. Сеансите траят 15 минути. И за тези 15 минути тя получава по 4 наполеона. какво са 4 наполеона за един богат човек? Нищо… Тя не ползва презервативи – ще оскъпи „производството“. Ще намали печалбата си. Един презерватив в 1881 година е струвал 50 стотинки, а толкова е струвало и едно агне – половин златен лев! Скъпо…

Гостите идват да си купят шапка, предплащат и влизат в съседната стая. Оттам излизат с олекнали джобове, но щастливи. Като вижда колко доходно нещо е това сексът, шапкарката от Букурещ отваря две кабарета. И сама шие дрехите на актрисите в тях.

Успява да проникне в двореца и става дамска придворна шивачка. Този труд е престижен, обаче е тежък. Затова тя напуска. И продължава да върти кабаретата си…

Оттогава – в Булгария и Румъния, по онова време 90 процента от кабаретата се ръководят от жени. В София такава „майсторка“ бе Мария Кацарска – собственичка на бар „Етоал“, бар „Реунион“ и три кабарета. Викаха и Мамичка. Живя като принцеса. Имаше свой лекар, своя медицинска сестра и своя лека кола „Понтияк“. Шофьорът и не младо момче на 20 години, снажен, левент мъжага. Той получаваше по две заплати. Едната заради шофьорството му, а другата за какво ли беше?…